Безгрижният обущар

06/13/2016 - 10:20

   Преди много години един цар управлявал някаква далечна страна. Той живеел в голям и пищно нареден дворец. Притежавал всичко, което на човек му се иска, и пак не бил щастлив и  доволен от живота си.
   Затова, щом се мръкнело, той обличал вехти   дрехи и обикалял улиците, за да види как живее простия народ. Често минавал край една схлупена къщурка, в която живеел беден обущар. И всяка вечер до ушите на господаря долитали от там песни и весела глъч.
   Веднъж на царят се прищяло да разбере как свързва двата края тоя сиромах, та всякога е тъй весел и   доволен. Почукал на портичката и влязъл. Обущарят го посрещнал радушно, без и на ум да му мине кой е странникът. Сложил го на лично място на трапезата, където били насядали още неколцина дребни занаятчии. Дали му да яде и да пие и до късна нощ царят се веселил с бедните си сътрапезници. Когато си тръгнал, той попитал домакина:
   - Как можеш ти, бедният обущар, всяка вечер да каниш гости и да се веселиш с тях по-добре, отколкото богаташите?
   - Страннико – отвърнал сиромахът, - голямото богатство носи и големи грижи. Богаташът цяла нощ сън не го лови да мисли и премисля как да натрупа повече богатство и трепери да не би да го оберат. Пък аз цял ден чукам и кърпя, за да спечеля три талера. Един похарчвам за храна, другия скътвам за старини, третия изпивам с добри приятели. Докато имам тая глава и двете си ръце, не се боя за утрешния ден.
  Тръгнал си царят умислен: какво да стори, че да секне безгрижната песен в сиромашката колиба?
  На другия ден глашатаите разгласили, че господарят забранява обущарския занаят. Който не се подчини, ще загуби главата си.
  Вечерта царят забързал към къщурката на обущаря. „ Чакай да го видя сега дали пак ще пее и ще се смее!” – мислил си той. Ала още от далеч същата весела глъчка. Влязъл.
- Добър вечер, домакине! – рекъл. – Аз пък очаквах да те заваря омърлушен заради заповедта на господаря. 
- Ами! – отвърнал сиромахът. – Защо да се тревожа аз, че царят ни се е побъркал? Седни – яж и пий с нас! Да му мислят онези, чиито обувки са скъсани. Отзарана, като чух какво викат глашатаите, отидох на пристанището. Цял ден товарих и разтоварвах – пак си изкарах моити три талера.
  Яли, пили и се веселили до среднощ, както преди. А на заранта глашатаите известили, че господарят забранява товаренето и разтоварването на пристанището. 
 „Ха сега да го видя безгрижния обущар как ще се оправи!” – рекъл си царят на ум и вечерта се упътил към сиромашката къщурка. А там – още по-голяма веселба. Щом влязъл, домакинът го посрещнал с чаша вино в ръка.
- За здравето на нашия господар – извикал. – Макар да се е смахнал, той ми стори голяма добро. – Сетне заразправял: - Като чух, че се забранява работата на пристанището, взех от съседа пушка и отидох на лов. Убих два заека. Единия продадох за три талера, а другия жената сготви за добрите ми   приятели. Седни страннико, яж и пий с нас!
Заинатил се царят, решил, каквото и да му струва, но ще изтрие усмивката от лицето на обущаря, да развали веселбата му. На следващия ден забранил лова. А обущаря взел въдицата и отишъл за риба – пак си изкарал надницата. Като забранил и  риболова, почнал да събира яйца и да ги продава. Забранили и това, хванал друго, сетне трето… И все някак се изхитрял да спечели своите три талера.
  Почудил се царят – как да надделее. Мислил, премислял – измислил. Една заран, още в ранни зори, на вратата на обущаря потропали   войници.
  - Господарят заповяда да те отведем в двореца – рекли те на сиромаха.
  Отишъл нашият човек в двореца. Чакал, чакал чак до вечерта. Царят така бил намислил: да му отнеме целия ден, та да не може да спечели трите си талера. Като взело да се мръква, отвели  го при господаря. Обущарят не го познал, защото сега бил облечен в богати одежди. Царят му подал една сабя.
  - Утре с тая сабя ще отсечеш главата на един осъден! – рекъл.
  - Та мене ли намери за тая работа, светли господарю! – отвърнал сиромахът. – Ами че аз съм хрисим човек. Страх ме побива само като си помисля, че трябва да отнема живота на някого.
  - Заповедта си е заповед, хайде върви си и утре заран да дойдеш!
  Отишъл си обущарят. Подир малко и царят тръгнал към кащурката – искал да види какъв ще е халът на този веселяк.
 Ала още отдалеч дочул познатите весели песни и безгрижни смехове. Домакинът го посрещнал с разтворени обятия:
  - О, приятелю! Седни да пием за здравето на нашия неразумен господар! Помисли си само:  мене намери палач да прави! Даде ми една сабя, с която утре иска да отрежа главата на едного. Пък аз взех, че е продадох за три  талера. Задържах си само дръжката и ножницата.
   - Ами утре как ще изпълниш заповедта? – попитал го царят.
   - Има време до утре. Ти сега седни и се весели, за друго не мисли. Нощта е мъдра, ще ме научи как да се измъкна ог оная кървава работа.
   Изгуляли господарската сабя.
  Когато настъпило утрото, обущарят взел дървената сабя на синчето си, закрепил ѝ истинската дръжка и я пъхнал в ножницата така, че отвън нищо не личало. Отишъл в двореца. А там големците вече се били събрали да гледат как сиромахът ще отреже главата на осъдения. А царят изгарял от нетърпение да види как безгрижният му приятел ще се измъкне от кашата, която сам бил забъркал.
  Довели осъдения на лобното място, обущарят коленичил, вдигнал ръце към небето и се провикнал:
 - О, Господи! Ако този човек е невинен, стори чудо, та сабята ми да се превърне в дървена….
  И като измъкнал сабята от ножницата, всички, които били там, видели чудото и ахнали. А царят се хванал за корема и се смял, смял, та насмалко да му се спука жлъчката. Опростил той осъдения, а на хитроумния обущар дал кесия с жълтици.
  И винаги, когато на царя му се свиела душата, отивал при своя приятел и на сиромашката трапеза забравял всичките си грижи.

                                                                                Гръцка приказка