Вълшебството на истинските желания

06/13/2016 - 10:41

 - Това, което наистина ви е необходимо, е едновременно и много просто, и много сложно - каза господин Силвър.

  Децата безпомощно млъкнаха.

 - Това нещо е силата на желанията - продължи учителят. - Който иска да прави вълшебства, трябва да се научи да владее и да използва силата на желанията си. Но за тази цел първо трябва да знае истинските си желания и да се научи да се оправя с тях.

  Той отново помълча малко преди да продължи:

 - Трябва наистина да ги знаете, всичко останало идва, така да се каже, от само себе си. Но съвсем не е лесно да разберете какви са истинските ви желания.

 - Че какво има да се разбира - Зачуди се Муг. - Когато желая нещо, аз го желая и толкова. И още как! Значи само защото го желая вече мога да правя вълшебства?

 - Затова ви говори за истинските желания - обясни господин Силвър. - Тях човек ги открива само когато живее собствената си история.

 - Собствената си история ли? - попита Мали. - Че всеки ли си има история?

 - Не, не всеки, съвсем не всеки - въздъхна учителят. - Макар че ние тук, в Страната на сбъднатите желания, се справяме сравнително добре. Но навън, в обикновения свят, повечето хора не живеят собствената си история, макар и да не обръщат никакво внимание на този факт. Това, което правят, и това, което им се случва, може да го прави всеки друг или да се случи на всеки друг. Не е ли така?

 При тези думи той отправи поглед към последния чин, тоест към мен. Всички деца се обърнаха назад. Кимнах смутено и леко се изчервих.

 - И поради това - отново поде господин Силвър - те никога не успяват да открият истинските си желания. Повечето хора само мислят, че знаят желанията си. Един мисли, че много би искал да стане прочут лекар или професор, или министър, но истинското му желание, което той не осъзнава, е да бъде най-обикновен добър градинар. Друг мисли, че иска да бъде богат и властен, но истинското му желание е да стане цирков клоун. Мнозина мислят, че искрено желаят всички хора по света да живеят добре, да са щастливи и доволни, всички да се отнасят с другите любезно, истината да побеждава и да цари мир. Тези хора искрено биха се учудили, ако разберат истинските си желания. те само мислят, че желаят всичко това, защото много им се иска да изглеждат добродетелни и великодушни. А техните истинските желания често са съвсем различни, понякога дори противоположни. Затова те никога не са изцяло в съгласие със себе си. И понеже изпитват чужди желания, от нечия чужда история, те никога не изживяват своята собствена история. И затова, естествено, не могат да правят вълшебства.

 - Значи ли това, че който е в съгласие със себе си и знае истинските си желания, може да прави вълшебства? - попита недоверчиво Мали.

  Господин Силвър кимна:

 - Понякога дори не е нужно да прави нищо друго, за да се изпълни желанието му. Всичко става като че ли от само себе си.

  Децата се умълчаха замислено за известно време. После Муг попита:

 - А вие можете ли да правите истински вълшебства?

 - Разбира се - отвърна господин Силвър с достойнство. - В потивен случай нямаше да ви бъда учител. Ще ви науча на всичко, което знам, защото това е моето желание.

 - Може ли да ни покажете някое вълшебство? - полюбопитства Мали. - Просто така за удоволствие.

 - Всяко нещо с времето си. - отвърна господин Силвър. - Итова ще стане. В момента нямам желание да го правя.

  Децата като че ли малко се разочароваха.

 - А случвало ли ви се е да павите истински вълшебства? - попита Муг с надежда поне да чуят някоя история.

 - Разбира се - отвърна господин Силвър. - Пожелах си например всички вие да дойдете при мен в училище и ето вие сте тук.

 - Аааа, така значи - бавно произнесе Муг и размени поглед със сестра си. - Ами ако не бяхме дошли?

  Господин Силвър поклати глава и се усмихна:

 - Но вие дойдохте.

 - Направихме го доброволно! - развикаха се децата едно през друго.

 - Тишина моля! Успокойте се! - укроти децата господин Силвър. - Разбира се, че сте тук доброволно. Един добър вълшебник винаги уважава свободната воля на другите. Той никого и за нищо не принуждава, но вашите и моите желания взаимно се допълниха. В това е тайната.

 - Но нали може да има и лоши желания? - загрижено попита Мали. - И лоши вълшебници?

  Лицето на господим Силвър стана сериозно.

 - Този въпрос е много важен, скъпа Мали. Ти си напълно права, има и лоши вълшебници, но те се срещат рядко. Един лош вълшебник също трябва да е напълно в съгласие със себе си, но в злото. А с това почти никой не може да се справи. Постига го само човек, който не обича нищо и никого, дори самия себе си. Освен това той има власт само над тези, които не познават истинските си желания и не са в съгласие със себе си. Ето затова е много важно да се стараете и да учите добре, защото да правиш вълшебства е сериозно нещо дори когато човек го прави само за да достави удоволствие на другите. Надявам се всички да сте го разбрали.

  Децата замислено мълчаха.

 - А сега - продължи господин Силвър - ще ви кажа най-важните правила за силата на желанията.

    Той се изправи и написа на черната дъска:

    1. Истински можиш да желаеш само това, което смяташ за възможно.

    2. Можеш да смяташ за възможно само това, което е част от твоята история.

    3. Твоята история е само това, което наистина желаеш.

 - Трябва добре да запомните тези правила - каза господин Силвър и подчерта написаното на дъската - и да разсъждавате върху тях. Дори ако сега не ги разбирате напълно, постепенно ще ви се изяснят.

 - Значи ли това, че ако смятам за възможно да мога да летя, наистина мога да летя - просто ей така? - попита Муг възбудено.

  Господин Силвър кимна:

 - Да, тогава можеш да летиш.

  Муг скочи.

 - В такъв случай веднага ще опитам! Ще се покатеря на покрива на училището и ще полетя оттам.

  Той се затича към вратата, а господин Силвър не направи никакъв опит да го спре. На вратата Муг се спря и се обърна към него:

 - Ами ако падна?

  Господин Силвър си свали очилата и започна да бърше стъклата.

 - Не си ли сигурен, че това е част от твоята история? - попита той и го изгледа изпитателно през стъклата на очилата си.

 - Нямам представа - тихо отвърна Муг.

 - Значи не го смяташ за напълно възможно? - продължи господин Силвър.

 - Амиии... - смънка Муг и сви рамене.

 - Значи може би изобщо не си в съгласие със самия себе си? - предположи господин Силвър. - Може би в действителност имаш съвсем други желания?

 - Възможно е - отвърна Муг.

 - В такъв случай ще преживееш неприятна изненада, драги Муг. Ти, естествено няма да полетиш, а ще паднеш и ще си счупиш крака. Да се правят вълшебства не е толкова лесна работа, иначе това училище щеше да е напълно излишно. Но може би ти знаеш по- добре и въпреки това ще искаш да опиташ?

 - По-добре да не опитвам - промърмори Муг и си седна на мястото. - Много по-трудно е, отколкото мислех.

 - Добре е, че го разбираш - каза господин Силвър и отново си сложи очилата. - С това днешния урок свърши. Довиждане до утре.

     Из "Училище за вълшебства и други истории" от Михаел Енде