Ежедневието като смърт

06/23/2016 - 08:39
  Умора… постоянна, хронична…
  Утрото настъпва, въздуха е свеж, слънцето показва първите си лъчи… а тя отново е тук, в тялото ми, в мислите ми, не си е тръгнала. Пропила е дори дрехата ми. Остарявам ли? Не е възможно, та аз съм в най-хубавите си години.
  ...денят бързо преминава, в главата ми са се въртели ежедневните задачи, да направя заявката…, да не забравя да …, закъснявам за… Свърши. И този ден мина...
  ...луната е пълна, нощ, всички спят, толкова съм изморена, а мислите ми препускат в ненормален бяг, … това се случи …, така постъпи …, не ми харесва …, не разбирам…
  Искам да спя, остави ме скапано ежедневие!
  Да, човек остарява, независимо от възрастта, когато загуби усмивката си. Губи я, когато изпуска онези моменти, носещи наслада. Моментите изчезват или просто липсват единствено, когато вървиш по пътя без сърце…