Какво означава за детето, когато няма любов в къщи

05/05/2015 - 16:18

    Изключително важен материал за всички майки, които са готови да чуят, да разберат, да осъзнаят, да приложат на практика и да действат, когато е необходимо.

   Когато майката има конфликт с бащата, малкото дете се разболява и развива съответната болест. Майката е единствения човек, който може да излекува детето, без значение за каква болест става дума. Децата до 12-13 годишна възраст не могат да се разболяват самички. От 6-7 годишна възраст, какъвто и симптом или болест да имат, е отражение на отношенията между майката и бащата, както и атмосферата, в която растат. До три-годишна възраст децата са свързани само с майката, майката си удря пръста, а детето го заболява. Така функционираме. Между 3-6 годишна възраст детето продължава да е свързано с майката, но се свързва с таткото чрез връзката на майката с таткото.

    Една майка, която търпи насилието на мъжа си (не става дума само за физическо, а и обиди, викове, манипулции и т.н.) и се оправдава, че го прави, заради децата си, това е насилие срещу самите ѝ деца. Когато пораснат, децата също крещят на половинката си. И се оказва, че всички мъже в двете семейства са крещели.

    Не търпете насилието и агресивността, заради децата си, защото кастрирате децата си! За да са здрави не само, докато са малки, а за да са здрави и когато пораснат, не търпете никакво насилие от страна на мъжете!

    Мислим, че това, което говорим на нашите деца, ги възпитава. И е лъжа! Като примати, каквито сме, се научаваме от това, което чувстваме и каквото виждаме. Ако майката и таткото не се обичат, на децата им е пределно ясно. Колкото майката да търпи всичко като светица в името на семейството, не прави нищо добро за децата си, нищо благоприятно. Децата нямат никаква облага от мъченическото свято търпение на майката! Не може да се скрие нищо! Децата знаят, че няма никаква връзка между майка им и баща им, и не могат да се изградят като личности. Дори получават много лош пример, защото им се показва, че нямат право да се уважават. Родители, които не се прегръщат, които не се целуват и търпят всичко, защото е най-добре за семейството, осакатяват емоционално децата си. Това е огромната лъжа на обществото и религията! И след това децата не се женят, имат трудности да си намерят партньор, или не забременяват, въпреки, че могат и т.н.

    Човешко е да се объркаме в избора си за баща на децата ни. Но не трябва да търпим! Бащата си остава баща и детето има право да има връзка с баща си, или да живее с него, ако това е желанието на детето, но ще расте в здрава спокойна атмосфера. Не говорете никога срещу другия родител.

    Когато бащата отсъства, липсва, майката проектира своите потребности в детето. Той мооже да отсъства по много начини: да е починал; да работи прекалено много; да няма време за детето; да не му обръща внимание. За подсъзнанието е едно и също, защото подсъзнанието не разбира от обяснения и разсъждения, че бащата печелил много пари, например. Просто детето расте без баща. Майката проектира емоционалното си състояние в детето и след време се изразява в синдром на Едип или Електра: дъщерята, която търси отсъстващия си баща или сина, който зависи само от майка си, защото няма никой друг наоколо, който да му обърне внимание, липсва ролята на бащата. И тогава порасналите деца повтарят в семейството, което са създали, патрона, в който са израснали. Жените имат мъж, който винаги отсъства, а мъжете имат жена, която изпълнява ролята на майката. И повторението продължава… докато някой се събуди, отвори очи и извика: свърши се!

   Запомнете, ако имате някаква болест, попитайте майка си дали пази някаква тайна, която не знаете! Корена на всички болести, които имаме като възрастни хора, се намира в първите години на живота ни, както и по време на ембрионалното ни развитие! И знайте, че всички майки лъжат! Ако в едно семейство всичко е любов и хармония, никой няма да има никакво заболяване, без значение от възрастта.

     Източник: www.bionevroemocia.com

снимка на Анонимен

В последствие осъзнах това. Правих много лоша услуга на детето си като живях с неговия баща в името на това, да бъде и с двамата си родители. Но поради несъответствие в характерите ни или обстановката беше напрегната и хладна, или мъжа ми отсъстваше. Детето ми беше много напрегнато, нервно и неспокойно. Разбрах, че в един момент ще приеме за нормално начина ни на живот и ще го приложи в своя. След раздялата със съпруга ми отново се влюбих. Заживяхме с моя приятел и за мое голямо учудване детето го прие много леко и добронамерено. Всичките ми притеснения се оказаха напразни. Осъзнах, по важното за едно дете е да бъде отглеждано с любов и да расте в спокойна и уютна среда, от колкото с биологични родители в ненормални условия. На този етап съжалявам, че ми трябваха години за да променя живота си... Бъдете силни, търсете и отстоявайте своето щастие!