7 важни урока - 200 дни не купувам нищо

06/25/2016 - 08:30

  Преди няколко месеца минах през най-лошия период в живота си. Баща ми почина от рак. В нашето общество не е прието дълго да оплакваме загубата на близкия човек. Трябва да се работи. Освен това трябва да се съберат купища документи и да се уведомят за трагичното събитие десетина институции. Когато приключих с всички тези досадни действия, реших да махна от жилището на баща си ненужните вещи…

  Това е доста неблагодарен труд.

 Ровейки се във вещите и бумагите му, чувствах, че се задушавам. Почти всеки предмет беше свързан с точно определени спомени.

  Предстоеше ми много работа.

  Бяха ми необходими седмици, за да се отърва от целия този боклук, складиран с десетилетия в дома на самотния ми баща. Нещо трябваше да продам, нещо да подаря и много неща да изхвърля.

 За да купи всички тези неща, баща ми е изхарчил много пари и е загубил време и усилия. А сега аз хвърлях същия ресурс, за да ги унищожа. 

 Разрушаваме планетата, готови сме нищо да не оставим на бъдещите поколения — и всичко това само за да купуваме вещи, повечето от които ще използваме рядко, а други – изобщо… Някои ще забравим още в деня, в който сме ги купили.

  Тази история ме отрезви.

  И аз реших да направя този експеримент – да не купувам нищо ново 200 поредни дни.

  Като много от хората със стабилен доход, никога не бях дисциплиниран потребител. Като всички купувах вещи, които не мога да си позволя. И често си мислех: „Защо пък не?“. Ето защо ми беше интересно дали ще мога да не влизам в мола толкова дълго време.

 Получи ми се. Ако не смятаме храната, лекарствата и основните средства за хигиена – лична и за дома, аз не купувах нищо в магазините. Всичко, което ми трябваше, или вземах назаем, или купувах от сайтове за употребявани вещи.

  Научих 7 важни урока.

     1. В света има прекалено много вещи.

 Докато разпродавах нещата на баща си, открих стотици благотворителни магазини и сайтове. Хората си препродават използвани вещи дори във фейсбук.

 Шокирана бях какво количество предмети се произвеждат. Планини от дрехи, мебели, посуда, тенджери, електроуреди, обувки. Невъобразимо! Огромна част от тях свършват в боклука. Едва ли се нуждаем от още неща.

     2. Зависими се от пазаруване. Това трябва да се лекува.

  Затрупани сме с огромни количества ненужни вещи. Обикаляйки магазините, видях стотици артикули с неясно предназначение, които си седяха неразпечатани в кутиите от години. Видях натрупани дори кутии с ароматни свещи – някога купени, никога неотворени и върнати за нова покупка.

  Актът на пазаруване най-вероятно е манипулация, а не съзнателен избор.

     3. На хората им се внушава, че втората употреба е нещо нехигиенично.

  Когато описвах опита си в моя блог, много хора го казваха в коментарите си. Някои ме убеждаваха че старите дрехи и мебели за заразени с чужди микроби и носели чужди вредни енергии. Това е странно.

  Хората, които отнасят вещите си за хуманитарни цели, го правят с усмивка. Защо тогава смятаме, че това е само за бедните, но не и за нас?

     4. Хипермаркетите са нужни не на вас, а на корпорациите.

  За моите 200 експериментални дни разбрах, че нямам нужда от хипермаркети. Всички необходими продукти мога да намеря до дома си, най-много да ида до съседния квартал. Винаги ми е приятно да пазарувам в малко магазинче. Пък и в него се отнасят по-грижливо към стоката и по-любезно към клиента. 

  В хипермаркета задължително препълвате количка с ненужни неща, които ги е нямало в списъка с покупки. Ами, това е и целта на хипермаркетите. Уж отивате да икономисате някой лев, защото е по-евтино, но в крайна сметка харчите много повече, отколкото сте планирали.

     5. Нищо не е ново и нищо не е скъпо.

  Банковата ми сметка също беше в отпуска през тези 200 дни. Нямам кредити и върху мен не беше оказван никакъв финансов натиск. Живеех леко (в духовния смисъл, не съм преставала да работя) и осъзнах бавно и постепенно, че ми е много по-добре без постоянния шопинг и стреса дали няма да остана без пари.

  Вещите просто не струват това.

     6. Страхотно е да плащаш на човек, а не на корпорация.

  Когато пазарувате по обява, забелязвате, че повечето от продавачите са честни и порядъчни хора, те искат да ви продадат вещ, която не им трябва, но ще е полезна за вас. Те са нормални. Понякога ви продават неизползвана вещ на по-ниска цена от продажната. Те са купили нещо излишно и се радват на опцията да си върнат поне част от парите. Сделката с вас ще ги направи много по-щастливи, отколкото касиерката в хипермаркета. И даже по-щастливи от мениджъра по продажбите, искащ да ви пробута телевизор, който вие не можете да си позволите, но все пак сте направили невъзможното да вземете на изплащане.

  Приятно е да знаеш, че парите ти влизат в джоба на нормален човек, а не в касата на безлика и алчна компания.

     7. Аз наистина нямам нужда от всичкото това „благо“.

  Да, има много неща, които не можете да придобиете от втора ръка. Те са свързани с хигиената. Когато ми се налага да го правя, аз почти се карам насила.

  Но през по-голямата част от времето си съм спокойна. Ходя на работа, пийвам с приятели, возя се на такси. И заплатата надвишава разходите ми, а не се изравнява с тях, не ги изпреварва. Стрес почти нямам, възвръща се моето безметежно битие и вътрешната ми хармония. Сега разбирам, че ценността на повече вещи е силно преувеличена.

  Убедена съм, че минимализмът е оптималният начин на живот. Разбрах го след като загубих баща си. Но не е нужно да ни разтърси трагично житейско събитие или да минаваме през ада, за да осъзнаем тази истина.

       Източник: novinaryat